5.06.2015 г., 13:48

Дъжд

2.2K 1 28

Eлена Денева

"така завършва всеки дъжд:

описан от добри поети."

 

 

Така завършва всеки летен дъжд,

със малки срички, вплетени в куплети.

Със лека нотка на тъга… и мъж,

с кафе, цигара, думи като клетви.

 

Така изплаква тъжното небе

душата си във уличните локви.

Очите ни превръща в езера,

ръцете ни в безптичи сухи клони.

 

Така изстива бавно и плътта,

която е оставена без ласки.

Сърцето ни диктува самота,

а времето изтича като пясък.


А после заблуждаваме света,

че с думите тъгата се лекува.


Чадърени поети… суета - 

след летен дъжд не спират да римуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах много.
  • Уникална самоирония. Беше удоволствие да прочета!
  • "Така изстива бавно и плътта,

    която е оставена без ласки.

    Сърцето ни диктува самота,

    а времето изтича като пясък." - това ме разтопи!
  • Ох, обичам го тоя Чолаков, толкова е сладичък, особено като говори за лошото време.
    Обичам и дъжд, стига да не ми се налага да ходя някъде. Предпочитам да куплетствам по време на дъжд.
    Димитров, гледай да не се такова... ъъъ... подмокриш.
  • Радвам се, когато мога да прочета нещо на ниво! Поздрав за автора.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...