Нежността навън ръми
oт пролетния дъжд.
Него с жадна страст
Земята пак поема.
Постепенно, бавно... после -
отведнъж
бурен дъжд приижда,
всичко той превзема.
Гръм в небето. Сила
на обсебващ мъж.
За миг Земята
кротко е стаена.
Притихвала пред силата му
неведнъж -
ту нежен, ту сърдит,
тя с обич го приема.
© Мая Санд Все права защищены