Apr 28, 2009, 11:13 AM

Дъжд 

  Poetry » Landscape
780 0 1

Нежността навън ръми
                 oт пролетния дъжд.
Него с жадна страст
                   Земята пак поема.
Постепенно, бавно... после -
                                отведнъж
бурен дъжд приижда,
               всичко той превзема.

 

Гръм в небето. Сила
                     на обсебващ мъж.
За миг Земята
                        кротко е стаена.
Притихвала пред силата му
                               неведнъж -
ту нежен, ту сърдит,
                 тя с обич го приема.    
  

© Мая Санд All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??