21 янв. 2008 г., 14:14

Дъжд

1.3K 0 30
Притъмняло е небето -
облаците взимат връх
и по-шумно е морето,
както всеки път.
Прорязва го светлината,
от тътен оглуша.
Надига се вълната - 
бал, а може би и два.
Вятърът игрив
в косите заигра,
прегърна ме морето
и ето, заваля.
По устните ми сухи,
блажено разтопил
дъждът - с вкус на суши -
пулсът ускорил,
полетя като птица
в тъмното небе.
Последен танц-искрица
шеметно те пак зове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще опитам
  • И аз много обичам морето.Пишеш прекрасно за него...Поздравления!!!И очаквам следващия ти стих...Хайде...За зимното море...
  • Благодаря Ванче
  • Поздравления за красивият стих
    и добре дошла!
  • Мариола , морски поздрави и за теб

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....