21 янв. 2008 г., 14:14

Дъжд

1.3K 0 30
Притъмняло е небето -
облаците взимат връх
и по-шумно е морето,
както всеки път.
Прорязва го светлината,
от тътен оглуша.
Надига се вълната - 
бал, а може би и два.
Вятърът игрив
в косите заигра,
прегърна ме морето
и ето, заваля.
По устните ми сухи,
блажено разтопил
дъждът - с вкус на суши -
пулсът ускорил,
полетя като птица
в тъмното небе.
Последен танц-искрица
шеметно те пак зове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще опитам
  • И аз много обичам морето.Пишеш прекрасно за него...Поздравления!!!И очаквам следващия ти стих...Хайде...За зимното море...
  • Благодаря Ванче
  • Поздравления за красивият стих
    и добре дошла!
  • Мариола , морски поздрави и за теб

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....