Дъжд
облаците взимат връх
и по-шумно е морето,
както всеки път.
Прорязва го светлината,
от тътен оглуша.
Надига се вълната -
бал, а може би и два.
Вятърът игрив
в косите заигра,
прегърна ме морето
и ето, заваля.
По устните ми сухи,
блажено разтопил
дъждът - с вкус на суши -
пулсът ускорил,
полетя като птица
в тъмното небе.
Последен танц-искрица
шеметно те пак зове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лара Всички права запазени
