Диво и бясно вали.
Господи, колко е хубаво!
Страшно небето гърми
в шантави облаци прибулено.
Тичам през лудите водопади,
викам след всеки гръм.
Падат в мен всички прегради,
вече съм друга. Отвън
ми е чисто и живо.
Purple rain... Лудо е, светло,
чакам дъга - волтова или цветна,
няма значение. Само
нека вали, да не спира,
нека гърми и трещи.
Нека от мен да отмие
всички спомени - лоши, добри.
Нека да се родя отново
след този дъжд странно весел
и под дъгата да мина,
за да намеря себе си.
Господи, колко е хубаво!
Моля те, не ни се гневи -
понякога просто забравяме,
че трябва да бъдем добри!
© Валентина Драгнева Все права защищены