7 сент. 2008 г., 20:51

Дъжд 

  Поэзия » Любовная
476 0 2
Дъждът си тръгна. Само слънце има.
Дори и облаче не ми напомня
за пороят от изминала година
и за локвата пред дома ти огромна.

Помниш ли, че в нея стъпи?
Беше мокро всичко покрай нас.
И валеше милиони пъти,
когато до теб застанех аз.

Дъждът от всичко ни опази,
от чужди ветрове, мъгли,
а несбъднати хорски омрази
за нас превърна във дъги.

Но слънцето облаците ни уби.
Нас светлината ни унищожава.
Нощни пеперуди сме и аз, и ти.
Чуждата обич живот не ни дава.

Обичахме се покварено и страстно
в калта на дъждове непреброени,
но щом небето стана ясно,
превърнахме се в пресъхнали водоеми.

2003г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??