Дъждът си тръгна. Само слънце има.
Дори и облаче не ми напомня
за пороят от изминала година
и за локвата пред дома ти огромна.
Помниш ли, че в нея стъпи?
Беше мокро всичко покрай нас.
И валеше милиони пъти,
когато до теб застанех аз.
Дъждът от всичко ни опази,
от чужди ветрове, мъгли,
а несбъднати хорски омрази
за нас превърна във дъги. ...