Дъжд
Дъждът си тръгна. Само слънце има.
Дори и облаче не ми напомня
за пороят от изминала година
и за локвата пред дома ти огромна.
Помниш ли, че в нея стъпи?
Беше мокро всичко покрай нас.
И валеше милиони пъти,
когато до теб застанех аз.
Дъждът от всичко ни опази,
от чужди ветрове, мъгли,
а несбъднати хорски омрази
за нас превърна във дъги.
Но слънцето облаците ни уби.
Нас светлината ни унищожава.
Нощни пеперуди сме и аз, и ти.
Чуждата обич живот не ни дава.
Обичахме се покварено и страстно
в калта на дъждове непреброени,
но щом небето стана ясно,
превърнахме се в пресъхнали водоеми.
2003г.
гр. Сопот
Дори и облаче не ми напомня
за пороят от изминала година
и за локвата пред дома ти огромна.
Помниш ли, че в нея стъпи?
Беше мокро всичко покрай нас.
И валеше милиони пъти,
когато до теб застанех аз.
Дъждът от всичко ни опази,
от чужди ветрове, мъгли,
а несбъднати хорски омрази
за нас превърна във дъги.
Но слънцето облаците ни уби.
Нас светлината ни унищожава.
Нощни пеперуди сме и аз, и ти.
Чуждата обич живот не ни дава.
Обичахме се покварено и страстно
в калта на дъждове непреброени,
но щом небето стана ясно,
превърнахме се в пресъхнали водоеми.
2003г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
