emil25 (Емил Хаджидиев)
19 0
11 июн. 2012 г., 13:05

Дъжд 

  Поэзия
1179 6 9

По алеи от дъжд два сезона и нещо похарчих.

А далече е петият – дявол и вятър го взел! –

Само ти си до мен все така, мое мило другарче –

в тоя мелничен свят – и посока отнесъл, и цел.

 

Но солен е дъждът. И умората вече нагарча.

И телата ни – болни от вярност – изгарят от студ.

И отеква в ухото на времето, мило другарче,

разпиленият шепот на огън последен и луд.

 

А изтича в улука и зимната нощ. И макар че

от лавина по-бързи, ресниците мрака топят –

още миг не отваряй очи, мило мое другарче!

Още миг остави в очилата ми млечния път!

 

И когато се пръсне луната в прозореца, знай, че

все така си до мен. И просторът е светъл и същ! –

Моя късна любов, мое литнало слънчево зайче!

Моя нежност последна – от скорости, пясък. И дъжд.

 

2003г.

© Емил Хаджидиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??