Дъжд
По алеи от дъжд два сезона и нещо похарчих.
А далече е петият – дявол и вятър го взел! –
Само ти си до мен все така, мое мило другарче –
в тоя мелничен свят – и посока отнесъл, и цел.
Но солен е дъждът. И умората вече нагарча.
И телата ни – болни от вярност – изгарят от студ.
И отеква в ухото на времето, мило другарче,
разпиленият шепот на огън последен и луд.
А изтича в улука и зимната нощ. И макар че
от лавина по-бързи, ресниците мрака топят –
още миг не отваряй очи, мило мое другарче!
Още миг остави в очилата ми млечния път!
И когато се пръсне луната в прозореца, знай, че
все така си до мен. И просторът е светъл и същ! –
Моя късна любов, мое литнало слънчево зайче!
Моя нежност последна – от скорости, пясък. И дъжд.
2003г.
© Емил Хаджидиев All rights reserved.
