Дъжд ни застигна
Безлюдно е полето. Сухо. Прашно.
Ни пиле, ни спасителната ръж.
Но прогърмя. То Господ се окашля.
Сега остава и да плювне дъжд.
Сега остава светлото да склопи. Да ни покаже: там какво ще е? Студени капки. А сърцата – топли. От мириади – само тези две. А докато, ах, докато изстинат, ще има кал да газим и трънак. Години бяха. И ще са. Години. Две капки светлина. И мрак. И мрак.
Сега остава светлото да склопи. Да ни покаже: там какво ще е? Студени капки. А сърцата – топли. От мириади – само тези две. А докато, ах, докато изстинат, ще има кал да газим и трънак. Години бяха. И ще са. Години. Две капки светлина. И мрак. И мрак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
