Дъжд ни застигна
Сега остава светлото да склопи. Да ни покаже: там какво ще е? Студени капки. А сърцата – топли. От мириади – само тези две. А докато, ах, докато изстинат, ще има кал да газим и трънак. Години бяха. И ще са. Години. Две капки светлина. И мрак. И мрак.
© Райчо Русев All rights reserved.