Дъждът внезапно спря и всичко светна.
Листата на дърветата блестяха.
По чистата снага на тротоара
самотни двама влюбени вървяха.
Ръцете им като крила на птици
докосваха се със безкрайна нежност.
И двамата със сведени ресници
целунаха се в тайнствена безбрежност.
Дърветата от радост зашумяха.
Луната скри се в облачните дрехи.
Звездите със разбиране заспаха,
една звезда остана да им свети.
"Обичам те, обичам те'' - си казаха
и устните им сляха се във мрака.
В телата им горяха луди пламъци,
дъждът от умиление заплака.
© Бояна Драгиева Все права защищены