Oct 5, 2008, 1:22 AM

Дъжд от любов

  Poetry » Love
2K 0 5

Дъждът внезапно спря и всичко светна.

Листата на дърветата блестяха.

По чистата снага на тротоара

самотни двама влюбени вървяха.

Ръцете им като крила на птици

докосваха се със безкрайна нежност.

И двамата със сведени ресници

целунаха се в тайнствена безбрежност.

Дърветата от радост зашумяха.

Луната скри се в облачните дрехи.

Звездите със разбиране заспаха,

една звезда остана да им свети.

"Обичам те, обичам те'' - си казаха

и устните им сляха се във мрака.

В телата им горяха луди пламъци,

дъждът от умиление заплака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...