Oct 5, 2008, 1:22 AM

Дъжд от любов

  Poetry » Love
2K 0 5

Дъждът внезапно спря и всичко светна.

Листата на дърветата блестяха.

По чистата снага на тротоара

самотни двама влюбени вървяха.

Ръцете им като крила на птици

докосваха се със безкрайна нежност.

И двамата със сведени ресници

целунаха се в тайнствена безбрежност.

Дърветата от радост зашумяха.

Луната скри се в облачните дрехи.

Звездите със разбиране заспаха,

една звезда остана да им свети.

"Обичам те, обичам те'' - си казаха

и устните им сляха се във мрака.

В телата им горяха луди пламъци,

дъждът от умиление заплака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...