5.10.2008 г., 1:22

Дъжд от любов

2K 0 5

Дъждът внезапно спря и всичко светна.

Листата на дърветата блестяха.

По чистата снага на тротоара

самотни двама влюбени вървяха.

Ръцете им като крила на птици

докосваха се със безкрайна нежност.

И двамата със сведени ресници

целунаха се в тайнствена безбрежност.

Дърветата от радост зашумяха.

Луната скри се в облачните дрехи.

Звездите със разбиране заспаха,

една звезда остана да им свети.

"Обичам те, обичам те'' - си казаха

и устните им сляха се във мрака.

В телата им горяха луди пламъци,

дъждът от умиление заплака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....