5.10.2008 г., 1:22

Дъжд от любов

2K 0 5

Дъждът внезапно спря и всичко светна.

Листата на дърветата блестяха.

По чистата снага на тротоара

самотни двама влюбени вървяха.

Ръцете им като крила на птици

докосваха се със безкрайна нежност.

И двамата със сведени ресници

целунаха се в тайнствена безбрежност.

Дърветата от радост зашумяха.

Луната скри се в облачните дрехи.

Звездите със разбиране заспаха,

една звезда остана да им свети.

"Обичам те, обичам те'' - си казаха

и устните им сляха се във мрака.

В телата им горяха луди пламъци,

дъждът от умиление заплака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...