Дъжд заваля
Дъжд заваля, не аз не плача сега,
капките се стичат по моето лице.
Не плача, само очите ми сълзят така,
мъжката сълза не е като сълзата на дете!
А дъжда вали, скрива моите сълзи,
сякаш няма нищо, времето се развали!
Когато съм тъжен навън обичам да вали,
лицето каменно, дъжда се смесва със сълзи.
Ако случайно ти видиш мойте сълзи,
не говори, виж ги и просто замълчи!
Те не са от слабост а от болка,запомни,
идват от душата и сърцето, те са истински!
Не се смей ти на мъжките сълзи,
недей се подиграва ти а запомни.
Щом видяла си ги в мъжките очи,
той близък е до теб, той ще сподели!
За болката, тъгата си, ти го прегърни,
след малко ще е по-силен, както преди!
© Валентин Миленов Все права защищены