May 3, 2019, 4:49 PM

Дъжд заваля

  Poetry » Other
655 0 1

                    Дъжд заваля

 

Дъжд заваля, не аз не плача сега,

капките се стичат по моето лице.

Не плача, само очите ми сълзят така,

мъжката сълза не е като сълзата на дете!

 

А дъжда вали, скрива моите сълзи,

сякаш няма нищо, времето се развали!

Когато съм тъжен навън обичам да вали,

лицето каменно, дъжда се смесва със сълзи.

 

Ако случайно ти видиш мойте сълзи,

не говори, виж ги и просто замълчи!

Те не са от слабост а от болка,запомни,

идват от душата и сърцето, те са истински!

 

Не се смей ти на мъжките сълзи,

недей се подиграва ти а запомни.

Щом видяла си ги в мъжките очи,

той близък е до теб, той ще сподели!

За болката, тъгата си, ти го прегърни,

след малко ще е по-силен, както преди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...