29 янв. 2014 г., 10:15

Дъждовен рай

931 0 1

                   Дъждовен рай

 

Не коленича и не падам духом.

След краха идва новото начало.

Не си горя крилете напусто.

Благославям слънце за мен огряло.

И литвам след всяко светло чувство,

следи горещи оставило за да не мръзна,

живота ми превърнало в изкуство,

в жарава огнена и в тлеещ въглен...

За да танцувам при всяка победа,

за да тъгувам при участ нелека,

тихомълком с беди да се разделям,

да ги пращам в бездна далеко.

И тръгвам към края без да се подхлъзвам,

туширам болката в сърцето,

семенца от обич покълнят,

рай дъждовен съм от небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не коленича и не падам духом.
    След краха идва новото начало."

    Споделям стиха ти като философия, Мариола!

    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...