Дъждовен рай
Дъждовен рай
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло.
И литвам след всяко светло чувство,
следи горещи оставило за да не мръзна,
живота ми превърнало в изкуство,
в жарава огнена и в тлеещ въглен...
За да танцувам при всяка победа,
за да тъгувам при участ нелека,
тихомълком с беди да се разделям,
да ги пращам в бездна далеко.
И тръгвам към края без да се подхлъзвам,
туширам болката в сърцето,
семенца от обич покълнят,
рай дъждовен съм от небето.
© Мариола Томова All rights reserved.
