Колко рижо-златист листопад
по червени павета площадни.
Не сънувам. Във звук и във цвят
бродят гълъби тъжни и гладни.
До фонтана със липсващи лебеди
(лебед да плува в фонтан...?)
скитник подритва листата,
капещи от небесния юрган...
Всяка капка е медно петаче,
сякаш валят гълъбови очета,
есента, пловдивската есен,
до фонтана ни бавно докрета. ...