Дъждовено есенен Пловдив
Колко рижо-златист листопад
по червени павета площадни.
Не сънувам. Във звук и във цвят
бродят гълъби тъжни и гладни.
До фонтана със липсващи лебеди
(лебед да плува в фонтан...?)
скитник подритва листата,
капещи от небесния юрган...
Всяка капка е медно петаче,
сякаш валят гълъбови очета,
есента, пловдивската есен,
до фонтана ни бавно докрета.
Потопи си ръката ефирна
да погали дъждовните капки,
малки обечки – сребърни сфери,
разлюляха си мокрите шапки.
Идвай, есен, без друго съм тъжна,
тебеширено млечно небето,
можеш ли на него да ми нарисуваш
на есенния ден сърцето?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
