Любима, погледни навън, дъждът вали,
как чукат капките в стъклото,
будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се! Чуваш ли, ела!
Обгърни ме със желание,
на Купидон подвластната стрела
да превърне радостта в стенание.
Разтвори си повече бедрата,
притисни ме силно със ръце,
желая страстно в тъмнината
да галя твоите гърди с лице.
Играй под мен ти своя танц чудесен,
превръщай в лудост мойта страст,
стенанията си - в нежна песен,
мига върховен - във екстаз.
Имам те, и още толкова те искам,
дотолкова, че чак боли,
душа в душата си притискам,
а навън така, така вали.
© Динко Милев Все права защищены