Sep 27, 2012, 10:59 AM

Дъждовна обич

  Poetry » Love
928 0 0

Любима, погледни навън, дъждът вали,

как чукат капките в стъклото,

будна си,  кажи,  нали,

колко топло и приятно е в  леглото.

 

Събуди се!  Чуваш ли, ела!

Обгърни ме със желание,

на Купидон подвластната стрела 

да превърне радостта в стенание.

 

Разтвори си повече бедрата,

притисни ме силно със ръце,

желая страстно в тъмнината 

да галя твоите гърди с лице.

 

Играй под мен ти своя танц чудесен,

превръщай в лудост мойта страст,

стенанията си - в нежна песен,

мига върховен - във екстаз.

 

Имам те, и още толкова те искам,

дотолкова, че чак боли,

душа в душата си притискам,

а навън така, така вали.

 

 http://www.vbox7.com/play:db07ef9e

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...