31 июл. 2009 г., 13:50

Дъждовна поезия 

  Поэзия » Пейзажная
930 0 2

Мирише на дъжд
във мене,
мирише на дъжд
с цвят на мечти.
Вали, вали тихо
и шепне
истории странни
за далечни човешки съдби.
Как ми е хубаво
да ги слушам -
капките-думи
тропат отвън по стъклата,
а аз унесена,
спирам да дишам
и сякаш в друг свят се пренасям -
в безмерно пространство -
свят без стени.
Пада дъждът
и губи се реалността.
Как сладък звукът е
на тази поезия -
гласът на дъжда!

© Емануела Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??