Дъждовна поезия

31 jul 2009, 13:50

Poesía » Del paisaje

1117 0 2

Мирише на дъжд
във мене,
мирише на дъжд
с цвят на мечти.
Вали, вали тихо
и шепне
истории странни
за далечни човешки съдби.
Как ми е хубаво
да ги слушам -
капките-думи
тропат отвън по стъклата,
а аз унесена,
спирам да дишам
и сякаш в друг свят се пренасям -
в безмерно пространство -
свят без стени.
Пада дъждът
и губи се реалността.
Как сладък звукът е
на тази поезия -
гласът на дъжда!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Yuleto111 (Юлиана Асенова)

2009-07-31T16:23:09+03:00

...и аз се понамокрих!Хубаво е!Поздрав!...
kina (Ракина Радева)

2009-07-31T15:52:52+03:00

В света на мечтите красиво е знам.
Колкото можеш по дълго остани си там! Привет!