Дъждовна поезия
Мирише на дъжд
във мене,
мирише на дъжд
с цвят на мечти.
Вали, вали тихо
и шепне
истории странни
за далечни човешки съдби.
Как ми е хубаво
да ги слушам -
капките-думи
тропат отвън по стъклата,
а аз унесена,
спирам да дишам
и сякаш в друг свят се пренасям -
в безмерно пространство -
свят без стени.
Пада дъждът
и губи се реалността.
Как сладък звукът е
на тази поезия -
гласът на дъжда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануела Иванова Всички права запазени
Хубаво е!Поздрав!...
