22 авг. 2018 г., 21:04

Дъждовна среща

1.1K 3 2

 

Стъпки в мрака,

разсеян поглед на момиче

едва, едва през здрача

виждам я, че плаче.

Локви дъжд и хлад 

в септември,

закъсняла прелест, бягащи нозе

красива дива със очи премрежени,

любов прокудена в нощта!

 

***

 

Лятна рокля на преплетени цветя

и снага извита, стройна

неземно хубава жена

тича боса и отчаяна.

Свивам се зад ъгъла прикрит - 

невидим образ в плътна сянка,

тази среща в неочакван час

дали бе тъй невинна и случайна?

Оставям я да мине покрай мен

без дори да подозира,

че не е сама във мрачния момент,

а двама търсим поотделно щастието.

 

***

 

Изгубва се във сивата мъгла

погълната от изпаренията дъждовни,

красивата ѝ фигура в нощта 

за мен ще бъде само спомен!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...