Aug 22, 2018, 9:04 PM

Дъждовна среща

  Poetry » Love
1.1K 3 2

 

Стъпки в мрака,

разсеян поглед на момиче

едва, едва през здрача

виждам я, че плаче.

Локви дъжд и хлад 

в септември,

закъсняла прелест, бягащи нозе

красива дива със очи премрежени,

любов прокудена в нощта!

 

***

 

Лятна рокля на преплетени цветя

и снага извита, стройна

неземно хубава жена

тича боса и отчаяна.

Свивам се зад ъгъла прикрит - 

невидим образ в плътна сянка,

тази среща в неочакван час

дали бе тъй невинна и случайна?

Оставям я да мине покрай мен

без дори да подозира,

че не е сама във мрачния момент,

а двама търсим поотделно щастието.

 

***

 

Изгубва се във сивата мъгла

погълната от изпаренията дъждовни,

красивата ѝ фигура в нощта 

за мен ще бъде само спомен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...