Дъждовна среща
Стъпки в мрака,
разсеян поглед на момиче
едва, едва през здрача
виждам я, че плаче.
Локви дъжд и хлад
в септември,
закъсняла прелест, бягащи нозе
красива дива със очи премрежени,
любов прокудена в нощта!
***
Лятна рокля на преплетени цветя
и снага извита, стройна
неземно хубава жена
тича боса и отчаяна.
Свивам се зад ъгъла прикрит -
невидим образ в плътна сянка,
тази среща в неочакван час
дали бе тъй невинна и случайна?
Оставям я да мине покрай мен
без дори да подозира,
че не е сама във мрачния момент,
а двама търсим поотделно щастието.
***
Изгубва се във сивата мъгла
погълната от изпаренията дъждовни,
красивата ѝ фигура в нощта
за мен ще бъде само спомен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
