17 нояб. 2011 г., 11:50

Дъждовни миниатюри

930 0 4

 

 

 

ДЪЖДОВНИ МИНИАТЮРИ

 

Разплетени клони
протяжно извиват
ръцете си грациозни
към моя прозорец - 
чакат прегръдка.           

~ ~ ~ 

Нощната градина
спомени извиква
за смълчани пейки,
в кръг наредени
около призрачно езеро,
в което лилиите спят ...

~ ~ ~
     
Дъждовен следобед.
По ситния пясък,
отпечатващ стъпките,
попиват сълзите
на отминалата любов...       


22 март 2011г



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...