Разплетени клони
протяжно извиват
ръцете си грациозни
към моя прозорец -
чакат прегръдка.
~ ~ ~
Нощната градина
спомени извиква
за смълчани пейки,
в кръг наредени
около призрачно езеро,
в което лилиите спят ...
~ ~ ~
Дъждовен следобед.
По ситния пясък,
отпечатващ стъпките,
попиват сълзите
на отминалата любов...
22 март 2011г
© Хрис All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
