Дъждовно...
Студено е... Нали е топло в Ада?
Аз трябваше отдавна да съм там,
а чувството, че някъде пропадаш,
признавам си – и него разпознах.
А този дъжд, що сипе безучастно,
с връх чашката на морната душа,
разсейва и последната опасност,
в мечтите си да вярвам, Любовта,
че не е просто надписът на сграда,
в която плахо влизаш – пак в съня,
че всъщност - и приятна изненада,
навярно съществува... Но пък тя,
се случва... на червената планета,
а тъжен факт - билетът за натам,
привършил е, човечецо, дордето,
ти още си разчитал, че с талант,
ще можеш да покажеш на Живота,
на Слънцето - най-светлите лъчи,
преди да проумееш, че без сопа,
ще трябва доста често да пълзиш!
Горчиво е. И прав си - не кафето.
Но... в утро ново - щом се зазори,
искрицата ще блесне във Сърцето,
Ти пак ще се усмихнеш. Може би...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
