Студено е... Нали е топло в Ада?
Аз трябваше отдавна да съм там,
а чувството, че някъде пропадаш,
признавам си – и него разпознах.
А този дъжд, що сипе безучастно,
с връх чашката на морната душа,
разсейва и последната опасност,
в мечтите си да вярвам, Любовта,
че не е просто надписът на сграда,
в която плахо влизаш – пак в съня,
че всъщност - и приятна изненада,
навярно съществува... Но пък тя, ...