Дъждовно...
Студено е... Нали е топло в Ада?
Аз трябваше отдавна да съм там,
а чувството, че някъде пропадаш,
признавам си – и него разпознах.
А този дъжд, що сипе безучастно,
с връх чашката на морната душа,
разсейва и последната опасност,
в мечтите си да вярвам, Любовта,
че не е просто надписът на сграда,
в която плахо влизаш – пак в съня,
че всъщност - и приятна изненада,
навярно съществува... Но пък тя,
се случва... на червената планета,
а тъжен факт - билетът за натам,
привършил е, човечецо, дордето,
ти още си разчитал, че с талант,
ще можеш да покажеш на Живота,
на Слънцето - най-светлите лъчи,
преди да проумееш, че без сопа,
ще трябва доста често да пълзиш!
Горчиво е. И прав си - не кафето.
Но... в утро ново - щом се зазори,
искрицата ще блесне във Сърцето,
Ти пак ще се усмихнеш. Може би...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
