Дъждовно
...е дъжд.
Мимолетни лица
образуват посоки
на локвите.
Хлъзгав студ
и две шепи тъга
са до мене и теб.
И танцуват...
Само стон
са безгрижните дни.
И са упреци дните
копнежни.
Този вятър...
А вън не вали
за момент.
И тихо изгряват
светлосини луни.
И дъждът е тъга,
като влюбен спектакъл
е сам;
недокоснат почти,
като храм.
Този дъжд...
Не вали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
