Обичам го...
С тих тембър ми говори,
през влажните небесни дълбини...
Очите си унесено притварям,
докато отморяващо шепти...
Обичам го!
Рисува ми дъждовно,
прозорецът е негово платно,
гласът му някак ми звучи гальовно
в неравен такт по жадното стъкло...
Обичам го!
Отварям му с вълнение,
направо по лицето да вали,
тъгата ми със майсторско умение,
от него да отмие, без следи...
12.06.2007
© Дидислава Все права защищены
Поздрав!