Jun 12, 2007, 12:05 PM

Дъждовно

  Poetry
1.3K 0 15
 

Обичам го...

С тих тембър ми говори,

през влажните небесни дълбини...

Очите си унесено притварям,

докато отморяващо шепти...

Обичам го!

Рисува ми дъждовно,

прозорецът е негово платно,

гласът му някак ми звучи гальовно

в неравен такт по жадното стъкло...

Обичам го!

Отварям му с вълнение,

направо по лицето да вали,

тъгата ми със майсторско умение,

от него да отмие, без следи...


12.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...