Дъждовно
Обичам го...
С тих тембър ми говори,
през влажните небесни дълбини...
Очите си унесено притварям,
докато отморяващо шепти...
Обичам го!
Рисува ми дъждовно,
прозорецът е негово платно,
гласът му някак ми звучи гальовно
в неравен такт по жадното стъкло...
Обичам го!
Отварям му с вълнение,
направо по лицето да вали,
тъгата ми със майсторско умение,
от него да отмие, без следи...
12.06.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени