Дъждовно момиче
Дъждовно момиче
Дъждът по стъпките и тича,
целува с капки стройните нозе,
намокрено, щастливо, то обича
и от дъжда милувки да краде.
Дали в душата ти вали, момиче?
А капките дъждовни са любов,
която идва мощно и връхлита
като небесен, светъл благослов?
Дъгата се заплете във косите,
нозете спряха своя бяг,
измокреното пролетно момиче
намери търсения бряг...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
