Дъждовно момиче
Дъждът по стъпките и тича,
целува с капки стройните нозе,
намокрено, щастливо, то обича
и от дъжда милувки да краде.
Дали в душата ти вали, момиче?
А капките дъждовни са любов,
която идва мощно и връхлита
като небесен, светъл благослов?
Дъгата се заплете във косите,
нозете спряха своя бяг,
измокреното пролетно момиче
намери търсения бряг...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
