Дъждовно момиче
Дъждовно момиче
Дъждът по стъпките и тича,
целува с капки стройните нозе,
намокрено, щастливо, то обича
и от дъжда милувки да краде.
Дали в душата ти вали, момиче?
А капките дъждовни са любов,
която идва мощно и връхлита
като небесен, светъл благослов?
Дъгата се заплете във косите,
нозете спряха своя бяг,
измокреното пролетно момиче
намери търсения бряг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
