Дъждовно сърце
Ще се сипне дъждецът вечерен,
под прозореца тихо, ще ръмне,
а сърцето ми - пътник неверен,
като стара камбана, ще звънне,
ще политне с капките бистри
натежало от мъка и гняв.
Под дъжда своя грях да изчисти,
да намери то пътя си прав...
Ще го чакам разперил ръце
за прегръдка под късния дъжд!
Мое старо, немирно сърце
полетяло навън изведнъж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
