18 сент. 2020 г., 15:48

Дъждовно сърце 

  Поэзия
552 2 6

Ще се сипне дъждецът вечерен,

под прозореца тихо, ще ръмне,

а сърцето ми - пътник неверен,

като стара камбана, ще звънне,

 

ще политне с капките бистри

натежало от мъка и гняв.

Под дъжда своя грях да изчисти,

да намери то пътя си прав...

 

Ще го чакам разперил ръце

за прегръдка под късния дъжд!

Мое старо, немирно сърце

полетяло навън изведнъж.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Гавраиле!
  • Харесах!
  • Не чакай Доброто, а го създавай!
  • Eх, но за да бъдем докоснати, трябва да докоснем. Нали виждаш колко докосвания имаш
  • Благодаря, Дарина! Винаги умишлено избягвам звездни метафори и философски метà заключения.
    Винаги съм вярвал и искал поезията да достига, да докосва душата и на най - обикновения човек!
  • Браво!
    Сигурна съм, че "късния дъжд" не е никаква случайност.
Предложения
: ??:??