yotovava (Валентина Йотова)
2610 22053
20 мая 2024 г., 10:19

Дъждът, който не искам да спира 

  Поэзия
167 3 9

ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАМ ДА СПИРА

 

Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –

и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.

Помилвала мълком кората уханна на хляба,

изприда дъждовния облак на сребърни нишки.

 

Тъй дълго вали – и упойно, и някак прощално.

Притискат се циглите в долния край на комина.

Но кой ли да дойде – кандилцето празно да палне,

щом щъркел дори не рачѝ върху нея да мине?

 

Нощта е вдовица и къта световната мъка –

горчива, почти като ядка на бъдния изгрев.

В прегръдката хищна на мрака следите се къпят

и плъх – подивял в самотата, луната загризва.

 

И са тъжни душите на моите скъпи покойници,

пресекли през прага ми с дар – любовта си нетленна.

Щом дъждът се стиши, ще се хлопне онази пробойна,

която за миг ги пропусна да слязат при мене.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??