yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
20.05.2024 г., 10:19 ч.

Дъждът, който не искам да спира 

  Поезия
181 3 9

ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАМ ДА СПИРА

 

Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –

и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.

Помилвала мълком кората уханна на хляба,

изприда дъждовния облак на сребърни нишки.

 

Тъй дълго вали – и упойно, и някак прощално.

Притискат се циглите в долния край на комина.

Но кой ли да дойде – кандилцето празно да палне,

щом щъркел дори не рачѝ върху нея да мине?

 

Нощта е вдовица и къта световната мъка –

горчива, почти като ядка на бъдния изгрев.

В прегръдката хищна на мрака следите се къпят

и плъх – подивял в самотата, луната загризва.

 

И са тъжни душите на моите скъпи покойници,

пресекли през прага ми с дар – любовта си нетленна.

Щом дъждът се стиши, ще се хлопне онази пробойна,

която за миг ги пропусна да слязат при мене.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??