30 июн. 2013 г., 14:36

Дъждът

501 0 1

Дъждът

 

Тишината сутрин.

Дъждът идва

внезапен и желан.

Стихия и пречистване.

Болка и самота.

Дъждът идва акварелен,

кротък като сливане.

Настръхнала светлина.

Притихнал дъждът вали.

В безвремие.

Красота.

 

Докосване.

Времето спира.

Иска ти се

да го изпревариш.

Дъждът-нежност

в утринна тишина.

До забрава.

В един миг. Вечност.

В една капчица.

Живот.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...