30.06.2013 г., 14:36

Дъждът

498 0 1

Дъждът

 

Тишината сутрин.

Дъждът идва

внезапен и желан.

Стихия и пречистване.

Болка и самота.

Дъждът идва акварелен,

кротък като сливане.

Настръхнала светлина.

Притихнал дъждът вали.

В безвремие.

Красота.

 

Докосване.

Времето спира.

Иска ти се

да го изпревариш.

Дъждът-нежност

в утринна тишина.

До забрава.

В един миг. Вечност.

В една капчица.

Живот.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...