Валяло е...
По плочника проблясват плахо
лицата на дъждовни локви.
Дъждът отдавна е изплакан
и слънцето след него топли.
Но калното му отражение,
проблясва в спомена несвойски
(като нещастно привидение).
Прекрачвам локвата геройски.
И само пръските й кални,
за глезена ми се захващат.
Замислен мокрият ми шал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.