Дъждът отдавна е изплакан
Валяло е...
По плочника проблясват плахо
лицата на дъждовни локви.
Дъждът отдавна е изплакан
и слънцето след него топли.
Но калното му отражение,
проблясва в спомена несвойски
(като нещастно привидение).
Прекрачвам локвата геройски.
И само пръските й кални,
за глезена ми се захващат.
Замислен мокрият ми шал
крилата си след мен поклаща.
Светът след теб е друг и странен.
А аз дали съм още същата?
Не се сбогувай с дъжд неканен.
Моретата ще ти го връщат...
© Нели Господинова All rights reserved.
