Дъждът отми следите ти
Призрачно те търсеха ръцете - клетите
и пепелно след теб затихваше гласът ми.
Реален бе - повтаряха очите слепите,
а душата ми бунтуваше се тлееща.
Имах те! До безпомощност докосвах те жаравно
и пламвахме болезнено до сливане.
Липсват устните, ръцете и думите отлитат бавно.
Нямах те, но притежавах чувството за "имане" .
Изтощена броях ангелите в съня си.
Клепачите целуна ти копринено. Потрепнах!
И с притворени очи усмихнах се, че докосвам те в нощта си.
Изтъках одеяло от илюзии и с него несгодите наметнах.
Мистичният ти образ рисувах в дланта си,
но уханието ти изплъзна се от мен и дъждът отми следите ти. . .
14.09.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Костадинова Все права защищены
