Дъждът отми следите ти
Призрачно те търсеха ръцете - клетите
и пепелно след теб затихваше гласът ми.
Реален бе - повтаряха очите слепите,
а душата ми бунтуваше се тлееща.
Имах те! До безпомощност докосвах те жаравно
и пламвахме болезнено до сливане.
Липсват устните, ръцете и думите отлитат бавно.
Нямах те, но притежавах чувството за "имане" .
Изтощена броях ангелите в съня си.
Клепачите целуна ти копринено. Потрепнах!
И с притворени очи усмихнах се, че докосвам те в нощта си.
Изтъках одеяло от илюзии и с него несгодите наметнах.
Мистичният ти образ рисувах в дланта си,
но уханието ти изплъзна се от мен и дъждът отми следите ти. . .
14.09.2008
© Веселина Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Щастлива съм, че се отбихте! Прегръщам ви!
-
!!!
Много.много хубав стих,Веси!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
ох само от кога го чакам тоя стих!прекрасно е мило!обичам те
-
Нямам търпение да видя следващото стихотворение тогава, сигурен съм че ще бъде отлично
-
Красиво и копнежно...
-
Благодаря, приятели! ba6tavide4or (Този ), наистина опитвам.Мерси за съвета.
-
Много експресивно... Като, че изречено на един дъх... Успехи!
-
...Имах те! До безпомощност докосвах те жаравно...
Поздрав!!! -
Не знам, някак си е много готино написано но същевременно му липсва нещо.
Повече чуство за експресивно пресъздадена картина би било като мед за болно гърло!
Имаш доста добри замисли и е направо греховна небрежност да ги пропиляваш така. Поработи повече върху самия стих, а не върху самото римуване.То е важно но...Аз правех преди често същата грешка, в краина сметка важно е да ти казват къде грешиш!Нали трябва да си поет и човек...преди всичко.
Все пак е хубаво, все пак е хубаво... -
но уханието ти изплъзна се от мен
и дъждът отми следите ти. . .
Прекрасно е! Много ми харесва!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
прегръщам те, Веселина.