Призрачно те търсеха ръцете - клетите
и пепелно след теб затихваше гласът ми.
Реален бе - повтаряха очите слепите,
а душата ми бунтуваше се тлееща.
Имах те! До безпомощност докосвах те жаравно
и пламвахме болезнено до сливане.
Липсват устните, ръцете и думите отлитат бавно.
Нямах те, но притежавах чувството за "имане" .
Изтощена броях ангелите в съня си.
Клепачите целуна ти копринено. Потрепнах!
И с притворени очи усмихнах се, че докосвам те в нощта си.
Изтъках одеяло от илюзии и с него несгодите наметнах. ...