7 дек. 2010 г., 21:37
Дъждът не спира...
Като ледени кинжали,
раздиращи плътта ни.
Очите ни пресъхнали.
Сърцето задушено.
Тялото на две разполовено,
копнеещо смъртта...
Смъртта забравила ни е
или може би дошла е вече,
но ние не я познахме.
Само болката остана ни.
Само илюзиите, на прах разбити, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация